Хроника на морския ад: Седем потънали кораба край бреговете ни и скритата цена за икономиката и екологията
БГНЕС
До есента на 2026 година западният бряг на Черно море – в района на българските и румънските изключителни икономически зони – се възприемаше като сравнително безопасен коридор за търговското корабоплаване. Октомври и ноември обаче преобърнаха тази картина изцяло. В рамките на малко повече от месец серия от мистериозни инциденти и координирани удари с въздушни и морски дронове превърнаха водите край Бяла, Калиакра, Констанца и Сулина в най-горещата и опасна морска зона в света, изпреварвайки по риск дори Ормузкия проток.
От началото на октомври до средата на ноември 2026 г. най-малко 13 търговски кораба са били атакувани или поразени в близост до бреговете на България и Румъния. Част от тях успяха да овладеят пожарите и да останат на вода, но най-малко седем плавателни съда отидоха на дъното в този сектор на морето.
Черната хроника на 2026 г.:
На 5 октомври корабът „Рояд Мамадов“ (флаг: Сейнт Китс и Невис) е ударен на около 30 морски мили южно от Сфънту Георге, Румъния. Съдът превозва украинско зърно (царевица) от Измаил за Равена, Италия. При инцидента има 2 загинали и 11 спасени моряци (граждани на Азербайджан и Индия).
На 6 октомври жертва става „Алфа Уатан“ (Alfa Watan, флаг: Того) на около 70 морски мили източно от Бяла, България. Корабът превозва неизяснен търговски товар, плавайки на север към Сулина. Целият екипаж е в неизвестност, а издирването е прекратено без резултат.
На 13 октомври „HS Dignity“ / „Азов Конкорд“ (флаг: Сейнт Китс и Невис) е ударен на 17 морски мили източно от Крапец до Шабла, България, докато превозва търговски товар. По първоначални данни е спасен само 1 от 5 моряци, а останалите са в неизвестност.
На 23 октомври корабът „Khoryv“ (флаг: Коморски острови) е поразен на 13 морски мили от румънския бряг край Констанца с товар от минерали и нефтопродукти. При нападението загива 1 моряк, 3 са в неизвестност, а 9 (украинци и азербайджанци) са спасени.
На 28–29 октомври контейнеровозът „Contship Jet“ (флаг: Либерия) потъва край нос Калиакра, България, превозвайки контейнери (включително литиево-йонни батерии и киселини) от Хайфа за Констанца. Инцидентът се разминава без жертви – всички 18 моряци (14 филипинци и 4 украинци) са спасени.
На 16 ноември корабът „Betul 8“ (флаг: Сомалия) отива на дъното на около 40 морски мили от нос Калиакра, България, натоварен с около 3000 тона насипна пшеница от Тулча, Румъния, за Египет. Няма пострадали – всички 12 членове на екипажа са евакуирани успешно.
На 17 ноември неидентифициран газовоз (флаг: Либерия) потъва край Бяла, България, по време на курс с газ от Александрия, Египет, за Мидия, Румъния. Целият 19-членен екипаж е в неизвестност, като в района тече мащабна спасителна операция.
Общата равносметка от потапянията само в този периметър показва най-малко трима потвърдени загинали и над 30 изчезнали моряци (включително целият екипаж на „Алфа Уатан“, голяма част от моряците на потопения край Крапец съд и 19-те души от газовоза край Бяла). Над 60 моряци от тези и други поразени, но непотънали кораби (като „Able“, „Chelsea-3“ и ударените край Сулина съдове) бяха спасени благодарение на бързата намеса на българските и румънските военноморски и гранични сили.
Макар официалните разследвания в София и Букурещ да избягват категорични обвинения без неопровержими веществени доказателства, показанията на оцелелите екипажи и сателитните данни на ЕС очертават няколко основни версии:
- Целенасочена морска блокада и икономическо изтощение: Според анализатори и политически лидери (включително украинския президент Володимир Зеленски и българския премиер Румен Радев), логиката на ударите обслужва руските стратегически интереси. Целта е да се парализира износът на украинско и регионално зърно през дунавските пристанища (Измаил, Рени, Тулча, Сулина) и Констанца, без да се налага официална военна блокада, която би предизвикала пряк сблъсък с НАТО.
- Асиметрична хибридна кампания в „сивата зона“: Използването на неидентифицирани въздушни и надводни дронове-камикадзе в изключителните икономически зони (извън 12-милните териториални води на България и Румъния) позволява на извършителите да действат под прага на Член 5 от договора на НАТО, като същевременно тестват реакцията на противовъздушната и бреговата отбрана на Алианса.
- Удар по „сенчестия флот“ и търговските връзки: Част от международните наблюдатели отбелязват, че сред атакуваните плавателни съдове има стари кораби под „удобни флагове“ (Того, Коморски острови, Сомалия, Сейнт Китс и Невис), превозващи разнородни товари – от нефтопродукти и минерали до контейнери от Близкия изток. Това поражда хипотези за разчистване на сметки по веригите за доставки на горива и суровини, свързани с конфликта в Украйна и напрежението в Близкия изток.
- Дрейфащи мини и навигационни инциденти: За отделни случаи, при които липсва визуален контакт с дронове (като нощното потъване на газовоза край Бяла), разследващите не изключват сблъсък с плаващи морски мини или техническа авария, усложнена от заглушаването на GPS сигналите в западната част на Черно море.
Вълната от потапяния предизвика незабавна верижна реакция в световната и регионалната търговия:
- Лондонският застрахователен пазар включи почти цялото Черно море – включително българската икономическа зона – в списъка на зоните с повишен военен риск. Допълнителните застрахователни премии скочиха тройно, а за отделни курсове достигнаха екстремните 15% до 20% от стойността на самия кораб (надхвърляйки нивата в Персийския залив). В резултат големите корабособственици изтеглят модерните си съдове от региона, а на тяхно място навлизат остарели 40–50-годишни кораби с ниска застрахователна стойност, което допълнително увеличава риска от аварии. Създава се и напрежение върху световните цени на пшеницата и царевицата заради поскъпналото навло.
- Ударът засяга директно българския агросектор в момент, когато страната трябва да изнесе рекордната си зърнена реколта. По-скъпите морски превози и застраховки изяждат печалбата на родните земеделци, тъй като разходите за транспорт се приспадат от изкупната цена на зърното. Пристанищата Варна и Бургас губят транзитен трафик, а повишеното напрежение хвърля сянка върху сигурността на новите офшорни газови проекти в българския шелф и предстоящия туристически сезон.
Докато икономическите загуби се измерват веднага в долари и евро, екологичните щети тепърва ще се разгръщат във времето. Черно море е полузатворен басейн с уникална и изключително крехка екосистема, в която под 150–200 метра дълбочина водата е наситена със сероводород и е лишена от кислород.
Най-сериозната непосредствена тревога е свързана с потъналия край Калиакра контейнеровоз „Contship Jet“, който е превозвал литиево-йонни батерии и киселини. Според морски експерти солената морска вода е силно корозионна – с течение на времето тя ще пробие металните обшивки на потъналите контейнери, освобождавайки тежки метали, електролити и токсични химикали директно в морската среда.
Всеки от седемте потънали кораба носи в резервоарите си десетки до стотици тонове корабно гориво (мазут и дизел), а съдове като „Khoryv“ са превозвали и нефтопродукти. Бавното изтичане от корпусите на дъното създава хронично замърсяване, което теченията (основното черноморско течение се движи именно от север на юг покрай румънския и българския бряг) разнасят към защитените зони в Дунавската делта, Шабла, Калиакра и заливите по българското крайбрежие.
Комбинацията от подводни взривове, разливи на горива и гниещи органични товари (като хилядите тонове зърно на „Betul 8“ и „Рояд Мамадов“, които при разлагането си изчерпват кислорода във водата) води до локална еутрофикация, масова смърт на дънни организми и директна опасност за популациите на черноморските делфини и промишлените видове риба.
FaceBook Twitter Pinterest https://tribune.bg/bg/mneniq/hronika-na-morskiya-ad-sedem-p/



