Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
Меню
  1. Начало
  2. Мнения
  3. Хроника на морския ад: Седем потънали кораба край бреговете ни и скритата цена за икономиката и екологията

Мнения

Хроника на морския ад: Седем потънали кораба край бреговете ни и скритата цена за икономиката и екологията

Хроника на морския ад: Седем потънали кораба край бреговете ни и скритата цена за икономиката и екологията - Tribune.bg

БГНЕС

До есента на 2026 година западният бряг на Черно море – в района на българските и румънските изключителни икономически зони – се възприемаше като сравнително безопасен коридор за търговското корабоплаване. Октомври и ноември обаче преобърнаха тази картина изцяло. В рамките на малко повече от месец серия от мистериозни инциденти и координирани удари с въздушни и морски дронове превърнаха водите край Бяла, Калиакра, Констанца и Сулина в най-горещата и опасна морска зона в света, изпреварвайки по риск дори Ормузкия проток.

От началото на октомври до средата на ноември 2026 г. най-малко 13 търговски кораба са били атакувани или поразени в близост до бреговете на България и Румъния. Част от тях успяха да овладеят пожарите и да останат на вода, но най-малко седем плавателни съда отидоха на дъното в този сектор на морето.

Черната хроника на 2026 г.:

На 5 октомври корабът „Рояд Мамадов“ (флаг: Сейнт Китс и Невис) е ударен на около 30 морски мили южно от Сфънту Георге, Румъния. Съдът превозва украинско зърно (царевица) от Измаил за Равена, Италия. При инцидента има 2 загинали и 11 спасени моряци (граждани на Азербайджан и Индия).

На 6 октомври жертва става „Алфа Уатан“ (Alfa Watan, флаг: Того) на около 70 морски мили източно от Бяла, България. Корабът превозва неизяснен търговски товар, плавайки на север към Сулина. Целият екипаж е в неизвестност, а издирването е прекратено без резултат.

На 13 октомври „HS Dignity“ / „Азов Конкорд“ (флаг: Сейнт Китс и Невис) е ударен на 17 морски мили източно от Крапец до Шабла, България, докато превозва търговски товар. По първоначални данни е спасен само 1 от 5 моряци, а останалите са в неизвестност.

На 23 октомври корабът „Khoryv“ (флаг: Коморски острови) е поразен на 13 морски мили от румънския бряг край Констанца с товар от минерали и нефтопродукти. При нападението загива 1 моряк, 3 са в неизвестност, а 9 (украинци и азербайджанци) са спасени.

На 28–29 октомври контейнеровозът „Contship Jet“ (флаг: Либерия) потъва край нос Калиакра, България, превозвайки контейнери (включително литиево-йонни батерии и киселини) от Хайфа за Констанца. Инцидентът се разминава без жертви – всички 18 моряци (14 филипинци и 4 украинци) са спасени.

На 16 ноември корабът „Betul 8“ (флаг: Сомалия) отива на дъното на около 40 морски мили от нос Калиакра, България, натоварен с около 3000 тона насипна пшеница от Тулча, Румъния, за Египет. Няма пострадали – всички 12 членове на екипажа са евакуирани успешно.

На 17 ноември неидентифициран газовоз (флаг: Либерия) потъва край Бяла, България, по време на курс с газ от Александрия, Египет, за Мидия, Румъния. Целият 19-членен екипаж е в неизвестност, като в района тече мащабна спасителна операция.

Общата равносметка от потапянията само в този периметър показва най-малко трима потвърдени загинали и над 30 изчезнали моряци (включително целият екипаж на „Алфа Уатан“, голяма част от моряците на потопения край Крапец съд и 19-те души от газовоза край Бяла). Над 60 моряци от тези и други поразени, но непотънали кораби (като „Able“, „Chelsea-3“ и ударените край Сулина съдове) бяха спасени благодарение на бързата намеса на българските и румънските военноморски и гранични сили.

Макар официалните разследвания в София и Букурещ да избягват категорични обвинения без неопровержими веществени доказателства, показанията на оцелелите екипажи и сателитните данни на ЕС очертават няколко основни версии:

  1. Целенасочена морска блокада и икономическо изтощение: Според анализатори и политически лидери (включително украинския президент Володимир Зеленски и българския премиер Румен Радев), логиката на ударите обслужва руските стратегически интереси. Целта е да се парализира износът на украинско и регионално зърно през дунавските пристанища (Измаил, Рени, Тулча, Сулина) и Констанца, без да се налага официална военна блокада, която би предизвикала пряк сблъсък с НАТО.
  2. Асиметрична хибридна кампания в „сивата зона“: Използването на неидентифицирани въздушни и надводни дронове-камикадзе в изключителните икономически зони (извън 12-милните териториални води на България и Румъния) позволява на извършителите да действат под прага на Член 5 от договора на НАТО, като същевременно тестват реакцията на противовъздушната и бреговата отбрана на Алианса.
  3. Удар по „сенчестия флот“ и търговските връзки: Част от международните наблюдатели отбелязват, че сред атакуваните плавателни съдове има стари кораби под „удобни флагове“ (Того, Коморски острови, Сомалия, Сейнт Китс и Невис), превозващи разнородни товари – от нефтопродукти и минерали до контейнери от Близкия изток. Това поражда хипотези за разчистване на сметки по веригите за доставки на горива и суровини, свързани с конфликта в Украйна и напрежението в Близкия изток.
  4. Дрейфащи мини и навигационни инциденти: За отделни случаи, при които липсва визуален контакт с дронове (като нощното потъване на газовоза край Бяла), разследващите не изключват сблъсък с плаващи морски мини или техническа авария, усложнена от заглушаването на GPS сигналите в западната част на Черно море.

Вълната от потапяния предизвика незабавна верижна реакция в световната и регионалната търговия:

  • Лондонският застрахователен пазар включи почти цялото Черно море – включително българската икономическа зона – в списъка на зоните с повишен военен риск. Допълнителните застрахователни премии скочиха тройно, а за отделни курсове достигнаха екстремните 15% до 20% от стойността на самия кораб (надхвърляйки нивата в Персийския залив). В резултат големите корабособственици изтеглят модерните си съдове от региона, а на тяхно място навлизат остарели 40–50-годишни кораби с ниска застрахователна стойност, което допълнително увеличава риска от аварии. Създава се и напрежение върху световните цени на пшеницата и царевицата заради поскъпналото навло.
  • Ударът засяга директно българския агросектор в момент, когато страната трябва да изнесе рекордната си зърнена реколта. По-скъпите морски превози и застраховки изяждат печалбата на родните земеделци, тъй като разходите за транспорт се приспадат от изкупната цена на зърното. Пристанищата Варна и Бургас губят транзитен трафик, а повишеното напрежение хвърля сянка върху сигурността на новите офшорни газови проекти в българския шелф и предстоящия туристически сезон.

Докато икономическите загуби се измерват веднага в долари и евро, екологичните щети тепърва ще се разгръщат във времето. Черно море е полузатворен басейн с уникална и изключително крехка екосистема, в която под 150–200 метра дълбочина водата е наситена със сероводород и е лишена от кислород.

Най-сериозната непосредствена тревога е свързана с потъналия край Калиакра контейнеровоз „Contship Jet“, който е превозвал литиево-йонни батерии и киселини. Според морски експерти солената морска вода е силно корозионна – с течение на времето тя ще пробие металните обшивки на потъналите контейнери, освобождавайки тежки метали, електролити и токсични химикали директно в морската среда.

Всеки от седемте потънали кораба носи в резервоарите си десетки до стотици тонове корабно гориво (мазут и дизел), а съдове като „Khoryv“ са превозвали и нефтопродукти. Бавното изтичане от корпусите на дъното създава хронично замърсяване, което теченията (основното черноморско течение се движи именно от север на юг покрай румънския и българския бряг) разнасят към защитените зони в Дунавската делта, Шабла, Калиакра и заливите по българското крайбрежие.

Комбинацията от подводни взривове, разливи на горива и гниещи органични товари (като хилядите тонове зърно на „Betul 8“ и „Рояд Мамадов“, които при разлагането си изчерпват кислорода във водата) води до локална еутрофикация, масова смърт на дънни организми и директна опасност за популациите на черноморските делфини и промишлените видове риба.


Добави ни в предпочитани източници в Google

Последвайте ни в Google News

 

Топ новини виж още

Актуална тема

Хороскоп

Анкети

Tribune.bg иска съгласието Ви за използване на информация, събирана чрез бисквитки и подобни технологии, за да подобрим вашето изживяване на нашия сайт, да анализираме как го използвате и за маркетингови цели.

Персонализирана реклама и съдържание, преброяване на посещения и източници на трафик

Съхраняване на и/или достъп до информация на устройство

Политика за поверителност Бисквитки

Вашите настройки за поверителност

Ние и нашите партньори използваме информация, събирана чрез бисквитки и подобни технологии, за да подобрим Вашето изживяване на нашия сайт, да анализираме начина, по който го използвате, и за маркетингови цели. Защото уважаваме Вашето право на лична сигурност, можете да изберете да не позволите някои видове бисквитки. Обаче, блокирането на някои видове бисквитки може да влоши Вашето изживяване на сайта и услугите, които можем да предложим. В някои случаи данните, получени от бисквитки, се споделят с трети страни за анализ или маркетингови цели. Можете да използвате своето право да откажете от тази споделена информация по всяко време, като деактивирате бисквитките.

Политика за поверителност Бисквитки

Управление на предпочитанията за съгласие

Задължителни

Тези бисквитки и скриптове са необходими за функциониране на уебсайта и не могат да бъдат изключени. Обикновено те се задават само в отговор на действия, правени от вас, които отнасят до заявка за услуги, като задаване на настройките за поверителност, влизане или попълване на формуляри. Можете да зададете браузъра си да блокира или да ви извести за тези бисквитки, но част от сайта няма да работи. Тези бисквитки не съхраняват никакви лично идентифицируващи данни.

Винаги ВКЛ

Аналитични

Тези бисквитки и скриптове ни позволяват да преброяваме посещения и източници на трафик, така че да измерим и подобрим производителността на нашия сайт. Те ни помагат да знаем кои страници са най- и най-непопулярни и да видим как посетителите се движат по сайта. Всичка информация, която тези бисквитки събират, е кумулативна и неидентифицируема. Ако не разрешите тези бисквитки и скриптове, няма да знаем, кога сте посетили нашия сайт.

Маркетинг

Тези бисквитки и скриптове могат да бъдат зададени чрез нашия сайт от нашите рекламни партньори. Те могат да бъдат използвани от тези компании за построяване на профил на вашите интереси и показване на съответни реклами на други сайтове. Те не съхраняват директна лична информация, но са базирани на уникално идентифициране на вашия браузър и интернет устройство. Ако не разрешите тези бисквитки и скриптове, ще имате по-малко целенасочена реклама.